За живота и ученията на философите

Стоиците разглеждат философията като три взаимно влияещи си науки : физика, етика и логика. Физиката служи като опора на света, върху която те правят своите разсъждения. Физиката е все едно реалния свят, това което природата и човека са способни да н

Стоиците разглеждат философията като три взаимно влияещи си науки : физика, етика и логика. Физиката служи като опора на света, върху която те правят своите разсъждения. Физиката е все едно реалния свят, това което природата и човека са способни да направят чрез физически действия. Логиката служи като ограничител на другите две науки. Тя е всъщност границата до която могат да се простират човешките разсъждения. Отвъд границата на логичното се простира лудостта и глупостта, които нямат връзка нито с логичното нито с материалния свят. Това е свят на измислици, нереален и презрян от логично мислещите хора. А етиката това е цветът от трите науки. Това е науката, която обогатява хората и ги ката да просперират. Чрез основата – физиката и границите – логиката, хората създават своите философски разсъждения върху все още неизвестните хоризонти от техните познания. Чрез тези свои мисли те се развиват научно и морално. Развиват нови науки и създават морални ценности, чрез които обогатяват взаимоотношенията помежду си и общуват на по-високо ниво.
       Според стоиците първия подтик на живите същества е подтика към самосъхранение, защото той е заложен от природата още от самото раждане, а наслаждението е удоволетворението от това, че живия организъм е успял да се самосъхрани. Основното различие между човека и животното е това, че човек живее природосъобразно воден от своя разум, докато животнте се водят от подтика. Всъщност разума при хората управлява подтиците и е на по-високо ниво от тях. Така става ясно, че спред стоиците основен добродел на човека е той да живее природосъобразно воден от своя разум, а не от подтика. Тоест човек трябва да подтисне животинското в себе си и да се води от човешкото, респективно разумното. Но има и една друга сила, която влияе на човека. Това е “волята на организатора” или на върховния бог Зевс, които влияе на всички човешки животи. Тази външна сила, може да се приеме за съдбата, която древните философи свързват с божественото, а съвременните учени просто със случайността.
       Едно от най-важните характеристики на добродетелта според стоиците е непринудеността. А именно, че човек трябва да следва разума не поради страх или принуда, а защото вярва че той е правия път, който трябва да бъде следван. Тоест не само физическите действия трябва да са в хармоня с природата, но и душата. Освен това, стоиците смятат, че природата никога не би въздействала на човек, така че той да поеме по грешен път. Аз смятам, че това не е точно така и мога да дам пример с христянството, най-разпространена и известна религия, според която човек бива подложен на много изпитания, чрез които трябва да докаже на Бог, че е достоен да отиде в Рая. Тъй като според тази религия Бог е всичко, вкючително и самата природа, то можем да заключим, че природата подлага на изпитания човек. Най-малкото бих дал пример със селянина, който въпреки големите грижи за своята земя получава слаба реколта или град опустоши нивите му, той би се опитал да се самосъхрани, като направи нещо неразумно, като кражба или убийство, и това вече би било действия продиктувани от подтика за самосъхранение, а не от разума, и този човек би се отклонил от природосъобразния начин на живот, описан от стоиците.
       След като видяхме основните добродетели, е редно да продължим и с по-дребните и конкретни. Един от тях е безстрастието. То се получава успоредно с разумното мислене, защото който се води от разума не оставя място за чуства, които да го отклоняват от разумния път, и той за много хора би изглеждал, безстрастен та дори и егоистичен и студен, но въпреки това това е и основна черта която, трябва да има всеки владетел. Това безстрастие изкючва суетноста, като добродетел, защото суетния човек се води от чувства и от мнението на другите хора за него, а не от разума. Въпреки че безстрастието и несуетността са добродетели те са черти и на много лоши хора и закоравяли престъпници, така че те не могат да изчерпят добродетелите, чрез които дефинираме идеалния и добър човек. Други присъщи добродетели за стрмежа към добро, който всъщност може да се смята като стремеж към всички останали добродетели.
       Добрите хора не трябва да се напиват, защото така те губят основния пътеводител към доброто, разума. За тях е характерно приятелството със други добри хора, защото те имат общи интереси-да следват пътят на природата. Между лошите хора няма приятелсто, защото те следват най-ралични лоши цели и нямат духовната връзка на доброто, която да ги свързва.
       Любовта според стоиците е стремеж към приятелство,т.е. към духовна връзка чрез доброто в двамата партньори. Тя не е стремеж към съвкупяване, защото то е подтик, тоест ако за хората то е основен стремеж в любовта, то това означава че любовта е живитински стремеж, който не се управлява от разума. Любовта трябва да е нещо по-възвишено и трябва да бъде водена от разума, т.е. тя трябва да е приятелство, свързващо хората чрез красотата(която също е добродетел) и доброто в тях.
       За стоиците живота е напълно в ръцете на човека. Той може да се лиши от него ако смята, че така би помогнал на доброто или ако смята, че не е в състояние да върви в пътя на природосъобразния живот.
       Цялата философия на стоиците е наистина красива идеология за това какъв трябва да бъде човек, но все пак не мисля, че е приложима на практика. Човек, който следва тази философия би изглеждал егоист в много ситуации и не би се харесвал на хората, който не са запознати с неговия начин на мислене, а и надали този човек би упял да оцелее в сегашния свят. Автор: Александър Ненов